Нарисувай ми...
Нарисувай ми...
Нарисувай ми щрих, ти, Поете,
само щрих, а не дълга поема.
Всяка буквичка в него да свети,
с малко думи – но цяла Вселена!
И когато преминеш „Oттатък”,
точно този стих, знай, ще се помни.
Да, животът ни много е кратък…
но следите ни – те са вековни!
Нарисувай ми щрих, ти, Поете…
13.01.2010
Със сърдечен поздрав към Откровенци!
Бъдете здрави, приятели, за да продължавате да творите и усещате Живота по най-добрия начин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
