Мина време...
има нужда пак...
своето от друг да вземе.
И ето - знак.

Вижда как да присвои,
жаждата за миг да утоли.

Бързо планът е скроен
напрегнат от желания развой.
Мъчително познат рефрен,
опит с поражения безброй.

Готов на всичко е сега
и ето - най-накрая я държи в ръка!

Всичко е различно,
ала сякаш бил е тук преди.
Устните шептят цинично,
близо са безброй беди.

За мисли време няма,
болката от разума е по-голяма.

Оттук е вече лесно...
Ръцете трепнат, но са здрави.
Чувството - така чудесно.
Всичко той за миг забрави.

Ококорени очи, но изморени.
Страх и мъка - временно сломени.

Други са спринцовка и игла,
но дрогата позната е отдавна.
Доволен, но усеща празнота.
Победата е някак си безславна.

Опиянен, потъва в размисли дълбоки,
равносметки прави най-жестоки.

"Задигнах пак си нежност,
забравена от клетник неизвестен.
Убива бавно адската потребност,
пак изпрати ме по път безчестен.

Но поне добре съм... засега,
затова греховна е страстта..."

Тежко и злокобно бреме.
Уви, нуждата не ще да спадне.
И пак настъпи време,
страст от друг да си открадне...

За душата лек единствен има:
терапия с любов - велика, несравнима!