След „Народе“ ръката му трепна –  

може ли да хвърли ядно камък

върху този, който сам е жертва

в петвековна страшна драма?!

Левски прекоси полета орни

и с духа си жар-надежда носи...  

В хорските очи усети морност,

също – и извиращи въпроси...

„Можем ли сами...?“

„Не наготово

свободата свята ни се дава,

а сами ще махнем тез окови!

И народът сам ще управлява!...“

Той вървя пешком в лета и зими

по пътеки тайни и по друми.

Срещаха го като скъп роднина,

вдигаха глава при светли думи –  

свободата с тях така е близка,

с нея прангите ще падат скоро...

Свидни спомени ума му бризват,

но в сърцето се прокрадва горест...

Четири въпроса след „Народе“ –

 сякаш сърпове в ръкойки впити...

Левски робството със тях прободе,

но защо и днес горчи в душите?!

105 кухгувнпе