26.11.2017 г., 8:58

Народе????

531 1 0

След „Народе“ ръката му трепна –  

може ли да хвърли ядно камък

върху този, който сам е жертва

в петвековна страшна драма?!

 

Левски прекоси полета орни

и с духа си жар-надежда носи...  

В хорските очи усети морност,

също – и извиращи въпроси...

 

„Можем ли сами...?“

„Не наготово

свободата свята ни се дава,

а сами ще махнем тез окови!

И народът сам ще управлява!...“

 

Той вървя пешком в лета и зими

по пътеки тайни и по друми.

Срещаха го като скъп роднина,

вдигаха глава при светли думи –  

свободата с тях така е близка,

с нея прангите ще падат скоро...

 

Свидни спомени ума му бризват,

но в сърцето се прокрадва горест...

 

Четири въпроса след „Народе“ –

 сякаш сърпове в ръкойки впити...

 

Левски робството със тях прободе,

но защо и днес горчи в душите?!

 

105 кухгувнпе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...