31 окт. 2019 г., 07:37

Народе мой!

853 1 0

Първи ноември е Ден на народните будители. Този празник, заедно с Деня на българската писменост, просвета и култура - 24 май, са за мен най-българските празници, всички останали са само исторически дати.

Няма да ви занимавам с неговата история – има я в интернет. Ще обърна внимание на две изречения от преамбюла на закона, предложен през 1922 г от Стоян Омарчевски, за честване  деня на св. Иван Рилски – 1 ноември като Ден на народните будители:  "Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели от една страна и на граждански и културни от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото….”

Къде е днес съревнованието към доброто и хубавото, любовта и почитта към българското, къде са ни националните, гражданските и културните добродетели…?
Затуй сме на този хал! Четем си вестник Уикенд, слушаме радио Веселина, гледаме Биг Брадърите и се чудим защо ни плащат заплати по 500 евро. Май ни стигат, а?... Много ни са!

Нека стихът ми по-долу ви припомни, че един народ е уважаван толкова, колкото той самият уважава себе си.


НАРОДЕ МОЙ!


Народе мой, от кръв и кал омесен,
Ти в гнет и робство дълго си живял –
превиван, тъпкан и курбан принесен,
но с корен жилав - жив и оцелял

 

Народе беден, кой те не насили,
и не прибра от залъка ти сух,
а ти напрягаш във хомота жили
и теглиш мълком, за отпора глух

 

Народе блуден, племе късогледо
от глад и чалга скотски упоен –
не сещаш ли, че ти си сал говедо
подръчквано със острия остен.

 

Народ ли си или си ничие стадо  
кое го вълци стрижат и доят
и ката ден намалят без пощада?
Стани Народе, и търси свой път! 

 

Народе мой, топящо се безличие –
остатки скъдни от народ велик
Нима не виждаш в свойто безпаричие
че ти си, Божем, господарят тук

 

Стани Народе и тропни с юмрука,
и искай свойто право на живот,
че няма кой да те замести тука –  
във длъжността –  да си Народ!

 

Д.Г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...