31 oct 2019, 7:37

Народе мой!

  Poesía » Civil
852 1 0

Първи ноември е Ден на народните будители. Този празник, заедно с Деня на българската писменост, просвета и култура - 24 май, са за мен най-българските празници, всички останали са само исторически дати.

Няма да ви занимавам с неговата история – има я в интернет. Ще обърна внимание на две изречения от преамбюла на закона, предложен през 1922 г от Стоян Омарчевски, за честване  деня на св. Иван Рилски – 1 ноември като Ден на народните будители:  "Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели от една страна и на граждански и културни от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото….”

Къде е днес съревнованието към доброто и хубавото, любовта и почитта към българското, къде са ни националните, гражданските и културните добродетели…?
Затуй сме на този хал! Четем си вестник Уикенд, слушаме радио Веселина, гледаме Биг Брадърите и се чудим защо ни плащат заплати по 500 евро. Май ни стигат, а?... Много ни са!

Нека стихът ми по-долу ви припомни, че един народ е уважаван толкова, колкото той самият уважава себе си.


НАРОДЕ МОЙ!


Народе мой, от кръв и кал омесен,
Ти в гнет и робство дълго си живял –
превиван, тъпкан и курбан принесен,
но с корен жилав - жив и оцелял

 

Народе беден, кой те не насили,
и не прибра от залъка ти сух,
а ти напрягаш във хомота жили
и теглиш мълком, за отпора глух

 

Народе блуден, племе късогледо
от глад и чалга скотски упоен –
не сещаш ли, че ти си сал говедо
подръчквано със острия остен.

 

Народ ли си или си ничие стадо  
кое го вълци стрижат и доят
и ката ден намалят без пощада?
Стани Народе, и търси свой път! 

 

Народе мой, топящо се безличие –
остатки скъдни от народ велик
Нима не виждаш в свойто безпаричие
че ти си, Божем, господарят тук

 

Стани Народе и тропни с юмрука,
и искай свойто право на живот,
че няма кой да те замести тука –  
във длъжността –  да си Народ!

 

Д.Г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...