31 oct 2019, 7:37

Народе мой!

  Poesía » Civil
850 1 0

Първи ноември е Ден на народните будители. Този празник, заедно с Деня на българската писменост, просвета и култура - 24 май, са за мен най-българските празници, всички останали са само исторически дати.

Няма да ви занимавам с неговата история – има я в интернет. Ще обърна внимание на две изречения от преамбюла на закона, предложен през 1922 г от Стоян Омарчевски, за честване  деня на св. Иван Рилски – 1 ноември като Ден на народните будители:  "Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели от една страна и на граждански и културни от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото….”

Къде е днес съревнованието към доброто и хубавото, любовта и почитта към българското, къде са ни националните, гражданските и културните добродетели…?
Затуй сме на този хал! Четем си вестник Уикенд, слушаме радио Веселина, гледаме Биг Брадърите и се чудим защо ни плащат заплати по 500 евро. Май ни стигат, а?... Много ни са!

Нека стихът ми по-долу ви припомни, че един народ е уважаван толкова, колкото той самият уважава себе си.


НАРОДЕ МОЙ!


Народе мой, от кръв и кал омесен,
Ти в гнет и робство дълго си живял –
превиван, тъпкан и курбан принесен,
но с корен жилав - жив и оцелял

 

Народе беден, кой те не насили,
и не прибра от залъка ти сух,
а ти напрягаш във хомота жили
и теглиш мълком, за отпора глух

 

Народе блуден, племе късогледо
от глад и чалга скотски упоен –
не сещаш ли, че ти си сал говедо
подръчквано със острия остен.

 

Народ ли си или си ничие стадо  
кое го вълци стрижат и доят
и ката ден намалят без пощада?
Стани Народе, и търси свой път! 

 

Народе мой, топящо се безличие –
остатки скъдни от народ велик
Нима не виждаш в свойто безпаричие
че ти си, Божем, господарят тук

 

Стани Народе и тропни с юмрука,
и искай свойто право на живот,
че няма кой да те замести тука –  
във длъжността –  да си Народ!

 

Д.Г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...