31.10.2019 г., 7:37

Народе мой!

846 1 0

Първи ноември е Ден на народните будители. Този празник, заедно с Деня на българската писменост, просвета и култура - 24 май, са за мен най-българските празници, всички останали са само исторически дати.

Няма да ви занимавам с неговата история – има я в интернет. Ще обърна внимание на две изречения от преамбюла на закона, предложен през 1922 г от Стоян Омарчевски, за честване  деня на св. Иван Рилски – 1 ноември като Ден на народните будители:  "Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели от една страна и на граждански и културни от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото….”

Къде е днес съревнованието към доброто и хубавото, любовта и почитта към българското, къде са ни националните, гражданските и културните добродетели…?
Затуй сме на този хал! Четем си вестник Уикенд, слушаме радио Веселина, гледаме Биг Брадърите и се чудим защо ни плащат заплати по 500 евро. Май ни стигат, а?... Много ни са!

Нека стихът ми по-долу ви припомни, че един народ е уважаван толкова, колкото той самият уважава себе си.


НАРОДЕ МОЙ!


Народе мой, от кръв и кал омесен,
Ти в гнет и робство дълго си живял –
превиван, тъпкан и курбан принесен,
но с корен жилав - жив и оцелял

 

Народе беден, кой те не насили,
и не прибра от залъка ти сух,
а ти напрягаш във хомота жили
и теглиш мълком, за отпора глух

 

Народе блуден, племе късогледо
от глад и чалга скотски упоен –
не сещаш ли, че ти си сал говедо
подръчквано със острия остен.

 

Народ ли си или си ничие стадо  
кое го вълци стрижат и доят
и ката ден намалят без пощада?
Стани Народе, и търси свой път! 

 

Народе мой, топящо се безличие –
остатки скъдни от народ велик
Нима не виждаш в свойто безпаричие
че ти си, Божем, господарят тук

 

Стани Народе и тропни с юмрука,
и искай свойто право на живот,
че няма кой да те замести тука –  
във длъжността –  да си Народ!

 

Д.Г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...