13 мая 2017 г., 11:00

Народен човек

543 1 4

Светло прозрение залезът отрони,
звезден миг от очите пророни.
Изживях прекрасен спомен,
извървях и зовях това име народен.

Породи се в мен усещането за жена,
завладяла мъжката гордост и суета.
Порив нов за жажда и любов
крепи моя вяра и светъл дух.

Припомням си как заедно се сляхме,
подари ми живота си,
ценен дар си пожелахме!
Народен човек, 
избистри смисъла ми на живот
и до ден днешен пожелавам му любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съжалявай...Благодаря ти! Това произведение е много старо, едно от първите ми, дори бях забравила за него. Публикувах го, защото исках да видя, дали някой ще го хареса. Да наистина има, какво да се редактира, но засега нямам време за редакция. Всеки ден пиша нови творби, дори по някой път се опитвам да редактирам някоя творба, но не ми се получава. Не знам, защо. Благодаря ти отново
  • Тук може да се използва и друго определение: вместо народен.Твърде неглижира с интимното послание на досегашните ти стихотворения.Съжалявам за написаното от мен,но когато пишеш лирика :словото следва да бъде освободено от неподходящи думи.
  • Благодаря ти
  • Хубаво е

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....