Насаме със себе си №2

2//.       Навсякъде ли по земята,

се срещат хора като нас,

които всекиго премятат,

и дебнат своя кобен час?

И с лакти пътя си прокарват,

докато нейде се  качат

и след това ти пръст показват,

доде съвсем се провалят.

И хванат ли се на хорото,

започват жадно да крадат,

забравят времето си  кротко

и гледат да си отмъстят!

Не се нуждаят от системи,

от законност и от ред…

Тук никой риска не поема

а чака само той... рушвет.

И всеки, който е пред тебе,

на  мушката ти все стои…

Научен си така от бебе,

и то до гроба в теб стои!

И със годините пораства.

От  вътре злото те яде.

И цял живот над тебе властва

и от душата ти краде!

За другите страни не зная,

живеят ли пороци там,

аз мога само да гадая...

Но за на`шта  ме е срам!

Осъждам нравите балкански,

и за това, че няма ред,

за нищо, че пищи ме кански,

и че не гледаме напред!

Че чакаме какво ще стане…

А ние се въртим във кръг.

Акъла тук- не е имане,

а добротата е -недъг!

О, грубостта е с пълна сила!

Съвестта е под тезгях!

Честта ни нейде се е скрила…

А лъжата не е грях.

От туй, за да се отървеме

ни трябва време и акъл.

А инак, дявол да го вземе,

ще си останем в света зъл.