НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
/ ПОЕМА/
/откъс/
Замисля ли се за живота
си правя изводи така:
за мен той е една Голгота,
със малко радост и тъга.
Започван винаги с надежда,
но често пъти разпилян…
В какво се смисъла му свежда,
попиташ ли... и аз не знам.
Но знам, че времето не стига
и бързаш винаги припрян.
И поглед към Небето вдигаш,
на края му да бъдеш спрян!
И винаги си недоволен…
Оставаш си несъвършен!
Със аргументи необорен,
но като всички уморен.
Мечтаеш си във Обществото,
да срещнеш хора със мечти,
да те опази Бог от злото
и гафове да ти спести!
Да растеш във семейство здраво…
Да имаш най-добър съсед…
И Господ здраве да ти дава!
Животът ти - в „масло и мед“…
И гдето и да срещнеш хора,
да те посрещнат с хляб и сол,
да не си сложен във обора,
и те третират като вол!
И ти на всички да покажеш,
че истината си приел,
и истински в живота важиш,
глава пред Правдата си свел.
© Христо Славов Все права защищены