Sep 8, 2015, 7:49 PM

Насаме със себе си /поема/ откъс

686 0 0

Насаме със себе си

 НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ

 

         / ПОЕМА/

           /откъс/

 

Замисля ли се за живота

си правя изводи така:

за мен той е една Голгота,

със малко радост и тъга.

 

Започван винаги с надежда,

но често пъти разпилян…

В какво се смисъла му свежда,

попиташ ли... и аз не знам.

 

Но знам, че времето не стига

и бързаш винаги припрян.

И поглед към Небето вдигаш,

на края му да бъдеш спрян!

 

И винаги си недоволен…

Оставаш  си несъвършен!

Със аргументи необорен,

но като всички  уморен.

 

Мечтаеш си във Обществото,

да срещнеш хора със мечти,

да те опази Бог от злото

и гафове да ти спести!

 

Да растеш във семейство здраво…

Да имаш най-добър съсед…

И Господ здраве да ти дава!

Животът ти - в „масло и мед“…

 

И гдето и да срещнеш хора,

да те посрещнат с хляб и сол,

да не си сложен във обора,

и те третират като вол!

 

И ти на всички да покажеш,

че истината си приел,

и истински в живота важиш,
глава пред Правдата си свел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...