15 мая 2021 г., 21:41

Нашата следа

833 0 0

Животът ни нанася удари житейски:

от ляво, дясно даже и отпред, отзад...

Не вярваме и в думите им фарисейски

на ангелите в земния им маскарад.

 

Телата ни, като израснала тръстика,

огъват се понякога и от ураган.

Люлеем се пияни, като от мастика

и разпиляваме се даже , като сган.

 

Израснали в живота- сухичък и мокър,

превиваме гърбина и от вятър строг.

Не ни спасява и пиене на Джони Уокър-

познатият отдавна западен урок.

 

Растем си и живеем в блатото от древност,

и борим се геройски с блатната вода.

Цъфтиме от любов, изгаряме от ревност,

но винаги остава и от нас следа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...