Вървях бързо. Започнах да тичам.

В слушалките - любимата песен.

Мислех си как да спра да обичам,

тичаща в мъгливата есен.

Усетих сърцето си - биеше забързано и не от умора.

Усетих сълзите напиращи, замъглили кръгозора.

Спрях се така силно разплакана,

огледах се има ли някой.

Успокойх се и тръгнах с вятъра,

на него сълзите оставих си.

Но сърцето продължи все по-силно да бие. Бях аз на мястото където преди бяхме ние.