Вървях бързо. Започнах да тичам.
В слушалките - любимата песен.
Мислех си как да спра да обичам,
тичаща в мъгливата есен.
Усетих сърцето си - биеше забързано и не от умора.
Усетих сълзите напиращи, замъглили кръгозора.
Спрях се така силно разплакана,
огледах се има ли някой.
Успокойх се и тръгнах с вятъра,
на него сълзите оставих си.
Но сърцето продължи все по-силно да бие. Бях аз на мястото където преди бяхме ние.
© Поля Илчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
