Нашето място

Nov 9, 2018, 9:30 PM

Poetry » Love

477 1 1

Вървях бързо. Започнах да тичам.

В слушалките - любимата песен.

Мислех си как да спра да обичам,

тичаща в мъгливата есен.

Усетих сърцето си - биеше забързано и не от умора.

Усетих сълзите напиращи, замъглили кръгозора.

Спрях се така силно разплакана,

огледах се има ли някой.

Успокойх се и тръгнах с вятъра,

на него сълзите оставих си.

Но сърцето продължи все по-силно да бие. Бях аз на мястото където преди бяхме ние.

Стигнах толкова далеч във връщането си назад, че като се обърна назад и виждам бъдещето си.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Shadyman (Петко Стоянов)

2024-07-17T09:34:02+03:00

Красиво! Емоционално наситено и реалистично представяне на вътрешния свят на героинята!