9 nov 2018, 21:30

Нашето място 

  Poesía » De amor
411 0 0

Вървях бързо. Започнах да тичам.

В слушалките - любимата песен.

Мислех си как да спра да обичам,

тичаща в мъгливата есен.

Усетих сърцето си - биеше забързано и не от умора.

Усетих сълзите напиращи, замъглили кръгозора.

Спрях се така силно разплакана,

огледах се има ли някой.

Успокойх се и тръгнах с вятъра,

на него сълзите оставих си.

Но сърцето продължи все по-силно да бие. Бях аз на мястото където преди бяхме ние.

© Поля Илчева Todos los derechos reservados

Стигнах толкова далеч във връщането си назад, че като се обърна назад и виждам бъдещето си.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??