Нашето приятелско време
Неусетно мина
времето блажено,
когато смяхме се
и се веселяхме
до зори.
Емоциите ни до
безкрай правеха
ни живи.
В радост и тъга
давахме си рамо.
В гняв и обич
шегувахме се здраво.
Споделяхме мисли
и мечти, радвахме
се до сълзи.
За дреболии
карахме се често,
но минаваше ни
лесно.
Усмивка и прегръдка
даваха ни сили
да вървим щастливи.
Наперени мадами
бяхме и по-
наперени ще станем.
Без значение са
километрите и
времето, щом
обичаме се със
сърцето. То познава
истина и красота
и пази ги за
вечността!
времето блажено,
когато смяхме се
и се веселяхме
до зори.
Емоциите ни до
безкрай правеха
ни живи.
В радост и тъга
давахме си рамо.
В гняв и обич
шегувахме се здраво.
Споделяхме мисли
и мечти, радвахме
се до сълзи.
За дреболии
карахме се често,
но минаваше ни
лесно.
Усмивка и прегръдка
даваха ни сили
да вървим щастливи.
Наперени мадами
бяхме и по-
наперени ще станем.
Без значение са
километрите и
времето, щом
обичаме се със
сърцето. То познава
истина и красота
и пази ги за
вечността!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Русева Все права защищены
