Нашето „Вчера”

[„Само от добрия приятел
става качествен предател” ]

Отдавна знаех, че разлъка
между двама ви ще има.
И ето - съжаление и сълзи
сред тази белоснежна зима.

С очи размътени от мъка
и крачки бързи се завръщаш.
с едно неизговорено „прости ми”,
когато дълго ме прегръщаш.

В ръцете ти аз съм гореща,
а ти си лед като снега.
Това е нашата последна среща.
Мълчи, мълчи бъбривата уста.

„Сърдита си” - дочух... 
Не ти се сърдя и не мразя.
За мен си мъртъв дух.
Но спомена за теб - ще го запазя...

K.Н.К.