Нашето „Вчера”
Нашето „Вчера”
[„Само от добрия приятел
става качествен предател” ]
Отдавна знаех, че разлъка
между двама ви ще има.
И ето - съжаление и сълзи
сред тази белоснежна зима.
С очи размътени от мъка
и крачки бързи се завръщаш.
с едно неизговорено „прости ми”,
когато дълго ме прегръщаш.
В ръцете ти аз съм гореща,
а ти си лед като снега.
Това е нашата последна среща.
Мълчи, мълчи бъбривата уста.
„Сърдита си” - дочух...
Не ти се сърдя и не мразя.
За мен си мъртъв дух.
Но спомена за теб - ще го запазя...
K.Н.К.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
