Живей в мечти, защото там е по-красиво.
Но там... всичко е някак си - бодливо.
Боде всичко - щом ръка подадеш да излезеш, поне за малко от някоя твоя мечта,
боде... когато протегнеш ръка към реалността...
Реалността е тежка - понякога дори боли,
боли... леят се сълзи... сърцето кърви...
Тогава всеки от нас се сгушва в своята малка мечта,
и вместо плюшено мече, прегръща нея в нощта...
Мечтата дава ни кураж за нещо по-добро,
без значение какво ще е то...
а как ще живеем, ако някой ни отнеме мечтите?
Та това е по-лошо от това да спрат да светят вечер звездите...
© Станислава Цветкова Все права защищены