Jul 12, 2007, 6:20 PM

Нашите мечти

  Poetry
2K 0 2
 

Живей в мечти, защото там е по-красиво.
Но там... всичко е някак си - бодливо.
Боде всичко - щом ръка подадеш да излезеш, поне за малко от някоя твоя мечта,
боде... когато протегнеш ръка към реалността...

Реалността е тежка - понякога дори боли,
боли... леят се сълзи... сърцето кърви...
Тогава всеки от нас се сгушва в своята малка мечта,
и вместо плюшено мече, прегръща нея в нощта...

Мечтата дава ни кураж за нещо по-добро,
без значение какво ще е то...
а как ще живеем, ако някой ни отнеме мечтите?
Та това е по-лошо от това да спрат да светят вечер звездите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла!Пишеш много добре за възрастта си,а този стих е най-зрелият и най-добрият /от другите ти/Не позволявай на никой да ти "отнеме мечтите"Успех!
  • Давай, Танче!!! :*:*

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...