Jul 12, 2007, 6:20 PM

Нашите мечти

  Poetry
2K 0 2
 

Живей в мечти, защото там е по-красиво.
Но там... всичко е някак си - бодливо.
Боде всичко - щом ръка подадеш да излезеш, поне за малко от някоя твоя мечта,
боде... когато протегнеш ръка към реалността...

Реалността е тежка - понякога дори боли,
боли... леят се сълзи... сърцето кърви...
Тогава всеки от нас се сгушва в своята малка мечта,
и вместо плюшено мече, прегръща нея в нощта...

Мечтата дава ни кураж за нещо по-добро,
без значение какво ще е то...
а как ще живеем, ако някой ни отнеме мечтите?
Та това е по-лошо от това да спрат да светят вечер звездите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла!Пишеш много добре за възрастта си,а този стих е най-зрелият и най-добрият /от другите ти/Не позволявай на никой да ти "отнеме мечтите"Успех!
  • Давай, Танче!!! :*:*

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...