Нашите вечери

Помниш ли нашите вечери,

с поглед отправен напред,

вярвахме силно, че можем

любовта си да запазим за нас.

А тази нощ е толкова тиха

и звездите греят ярко за мен.

И луната прошепва ми тихо,

че си някъде там, макар и сломен.

Аз винаги ще ги помня, но зная,

ти си далече вече от мен

и с друга сега ги споделяш

приказни мигове и поглед пленен.