Помниш ли нашите вечери,
с поглед отправен напред,
вярвахме силно, че можем
любовта си да запазим за нас.
А тази нощ е толкова тиха
и звездите греят ярко за мен.
И луната прошепва ми тихо,
че си някъде там, макар и сломен.
Аз винаги ще ги помня, но зная,
ти си далече вече от мен
и с друга сега ги споделяш
приказни мигове и поглед пленен.
© Авиана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
