Нашите вечери
Помниш ли нашите вечери,
с поглед отправен напред,
вярвахме силно, че можем
любовта си да запазим за нас.
А тази нощ е толкова тиха
и звездите греят ярко за мен.
И луната прошепва ми тихо,
че си някъде там, макар и сломен.
Аз винаги ще ги помня, но зная,
ти си далече вече от мен
и с друга сега ги споделяш
приказни мигове и поглед пленен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Авиана Всички права запазени
