23 июл. 2021 г., 00:24

Нашият морал е пътешественик

430 0 0

Ние сме природни същества: млади, стари. Крачим и умираме.
Мисля си до болка за това: светлата любов дали намираме?
Може би избираме кога някого в сърцето да допуснем.
Плачем за отминали лета. Бързаме в живота да се впуснем.

Ние сме децата на света. Нашите родители са дните ни.
Плашим се безкрайно от смъртта, сякаш тя е краят на съдбите ни.
Няма край красивият живот! Той тече във вените и мислите!
Той е Рай и кратък епизод, който запечатвам го на листите!

В нежен май люлея сетивата си. Мисля за мечти и за обичане!
Сякаш сме заключени в телата си. Своите души нима отричаме?
Някъде на запад отпътувал е в дрехи изпокъсани и смачкани
нашият морал и той сънувал е как се извисяваме след крачките.

Ние сме дечица на Вселената. Даже през войните се целуваме.
Ние съчиняваме рефрените! Ние на илюзии не робуваме!
Ние си мечтаем и политаме! Нека се издигнем в небесата си!
Ние от сълзите си изплитаме вечните канони на душата си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...