Много пътища има пред мен, ала своя сред тях не откривам
и, от лутане днес уморен, пак до стария път се отбивам.
Ще приседна за миг, само миг... Тъй студен е крайпътният камък,
чак боли! А душата със вик си припомня за стария пламък...
За следите ни в нашия път, днес обрасъл със тръни и храсти...
Там, където мечтите цъфтяха и където изгаряха страсти,
днес е пусто. И само в нощта, вперил взор във лика на Луната,
виждам нашия път начертан... И проклинам без глас в тъмнината!
И те вдишвам отново – насън! А наяве – издишам огньове!
И следите от стария път търся в тези - по пътища нови,
но я няма онази нега, озвучила без глас тишината...
Само стара, позната тъга. Само мрак, изгасил Светлината! ...