Нашият свят
Много пътища има пред мен, ала своя сред тях не откривам
и, от лутане днес уморен, пак до стария път се отбивам.
Ще приседна за миг, само миг... Тъй студен е крайпътният камък,
чак боли! А душата със вик си припомня за стария пламък...
За следите ни в нашия път, днес обрасъл със тръни и храсти...
Там, където мечтите цъфтяха и където изгаряха страсти,
днес е пусто. И само в нощта, вперил взор във лика на Луната,
виждам нашия път начертан... И проклинам без глас в тъмнината!
И те вдишвам отново – насън! А наяве – издишам огньове!
И следите от стария път търся в тези - по пътища нови,
но я няма онази нега, озвучила без глас тишината...
Само стара, позната тъга. Само мрак, изгасил Светлината!
Много пътища има пред мен... Знам, по който от тях да потегля
в светлината на новия ден, ще намеря отново надежда...
Ала оня, останал назад... Част от него във мене остана -
в малък спомен за нашия свят...
И в една незараснала рана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Засегабезиме Всички права запазени
