Нашият Юли.../Спирка при лудостта

Нашият Юли...

Когато видиш жълти, зрели дюли,

когато някога се влюбиш пак,

ще си спомняш ли за този Юли,

който си тръгва днес с вечерния влак?!

Ще си спомняш ли за твоето момиче,

с което само за един месец бе,

за жената, която не трябваше да обичаш,

но избра я твоето сърце?!

Ще си спомняш ли за всяка радост,

отразяваща се върху нашите лица

и цял живот ще искаш ли от тази младост,

която този месец изживя?!

Ще си спомниш ли за тази лудост,

която ни превръщаше в деца?!

Ще си спомняш ли за всяко малко чудо,

сътворила за нас любовта?!

Ще си спомняш ли за криенето, тайните срещи,

изпълнени с любов и страст до безсъзнание,

нима ще забравиш, че изгаряхме като свещи,

погубващи се в нашите желания...

Аз зная, ще запомниш това лято,

като най-хубавото в твоя живот,

защото не можеш да забравиш месеца, когато

си изпитал най-истинската ти любов...

Тръгва си, последния сигнал на перона не чу ли?!

Страдаме много, но знаехме - ще е така,

нека да запомним нашия Юли

като най-сладката спирка при лудостта...

31.07.2011