sladkoto-m (Илия)
24 23
15 мар. 2007 г., 23:15

Нашият затвор - ДУШАТА! 

  Поэзия
1337 1 4

стоя в стаята позната

На вънка облаци от дим и прах...

В душата пусто, като в храм

Само сенки се прокрадват, тук и там.

метален въздух, безброй стени

И бледи призраци, от нищото родени

Прокрадват се в душата разрушена.

 

И всичко мачка тъпче и разсипва,

И ада спира да следи,

И толкоз болка се изсипва,

Че нищо не остава, разбери.

 

А после думи, празни,
                           разпилени.

Очи кръвясали,

                             а не засмени,

устата тъжничко шепти

и звукът и отива ей толкоз на далече…

                                             почти.

 

Звукът от падащи сълзи върху стъклото

пронизва твоето сърце

и болката става все по-голяма,

докато всичко не умре.

 

надеждата, последна, свята,

едва блещука, разбери.

Душата ти в затвора леден

не намира изход… разбери.

 

Намираш чук -

ей на ти изход… защо не почваш, я кажи?

Оковите са веч свалени -

давай, удар нанеси!

Душата, в лед скована, не помръдва -

хей, времето минава, разбери!

Но, тя стои и само гледа…

© Илия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хей живота има спадове и възходи
    Не отдавай толкова голямо занчение на спадовете и те ще станат все по-малки и незначителни... Не се затваряй в затвор.
    Живота е пред теб. Усмихни му се и му покажи че си по-силен отколкото той си мисли. Имай самочувствие щом си тук значи има за какво да си тук Не се самонаказвай...
    А иначе можеш да пишеш имаш талант не го харчи за тъга само
  • Благодаря че не се сърдиш. И за мен животът е много повече от това, което виждаме. Повечето не пишат коментари в този сайт когато не са впечатлени или пък вместо лош коментар мълчат... Аз реших, че е по-добре да напиша това, което мисля, но може би другите не мислят точно това, не знам. Аз съм просто читател, не и професионалист. Но ако ми позволиш един съвет: гледай по-ведро на живота и това, което пишеш ще се чете повече. Животът ни показва онова, в което вярваме. И само това, в което вярваме можем да осъществим. Усмихнеш ли се на света ще ти се усмихне и той! Успехи!
  • Права си. Но за мен животът, не е това, което виждаме, а нещо много по огромно и неразбираемо ... Пуснах това стихче тук, защото вие найстина разбирате. Би ми се щяло повечко коментари да бяхте пуснали да ми кажете, лошо ли е добро ли е, какво да променя или да продължавам така.
  • Опитах се, но не можах да прочета това стихотворение - толкова тежки отрицания, чак ми става гадно. Но искам да ти кажа че, душата не е затвор, а свобода! И че в един храм никога не е пусто. Сигурно има и още такива, замисли се!
Предложения
: ??:??