15 мар. 2007 г., 23:15

Нашият затвор - ДУШАТА!

1.7K 1 4

стоя в стаята позната

На вънка облаци от дим и прах...

В душата пусто, като в храм

Само сенки се прокрадват, тук и там.

метален въздух, безброй стени

И бледи призраци, от нищото родени

Прокрадват се в душата разрушена.

 

И всичко мачка тъпче и разсипва,

И ада спира да следи,

И толкоз болка се изсипва,

Че нищо не остава, разбери.

 

А после думи, празни,
                           разпилени.

Очи кръвясали,

                             а не засмени,

устата тъжничко шепти

и звукът и отива ей толкоз на далече…

                                             почти.

 

Звукът от падащи сълзи върху стъклото

пронизва твоето сърце

и болката става все по-голяма,

докато всичко не умре.

 

надеждата, последна, свята,

едва блещука, разбери.

Душата ти в затвора леден

не намира изход… разбери.

 

Намираш чук -

ей на ти изход… защо не почваш, я кажи?

Оковите са веч свалени -

давай, удар нанеси!

Душата, в лед скована, не помръдва -

хей, времето минава, разбери!

Но, тя стои и само гледа…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей живота има спадове и възходи
    Не отдавай толкова голямо занчение на спадовете и те ще станат все по-малки и незначителни... Не се затваряй в затвор.
    Живота е пред теб. Усмихни му се и му покажи че си по-силен отколкото той си мисли. Имай самочувствие щом си тук значи има за какво да си тук Не се самонаказвай...
    А иначе можеш да пишеш имаш талант не го харчи за тъга само
  • Благодаря че не се сърдиш. И за мен животът е много повече от това, което виждаме. Повечето не пишат коментари в този сайт когато не са впечатлени или пък вместо лош коментар мълчат... Аз реших, че е по-добре да напиша това, което мисля, но може би другите не мислят точно това, не знам. Аз съм просто читател, не и професионалист. Но ако ми позволиш един съвет: гледай по-ведро на живота и това, което пишеш ще се чете повече. Животът ни показва онова, в което вярваме. И само това, в което вярваме можем да осъществим. Усмихнеш ли се на света ще ти се усмихне и той! Успехи!
  • Права си. Но за мен животът, не е това, което виждаме, а нещо много по огромно и неразбираемо ... Пуснах това стихче тук, защото вие найстина разбирате. Би ми се щяло повечко коментари да бяхте пуснали да ми кажете, лошо ли е добро ли е, какво да променя или да продължавам така.
  • Опитах се, но не можах да прочета това стихотворение - толкова тежки отрицания, чак ми става гадно. Но искам да ти кажа че, душата не е затвор, а свобода! И че в един храм никога не е пусто. Сигурно има и още такива, замисли се!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...