Нашият затвор - ДУШАТА!
стоя в стаята позната
На вънка облаци от дим и прах...
В душата пусто, като в храм
Само сенки се прокрадват, тук и там.
метален въздух, безброй стени
И бледи призраци, от нищото родени
Прокрадват се в душата разрушена.
И всичко мачка тъпче и разсипва,
И ада спира да следи,
И толкоз болка се изсипва,
Че нищо не остава, разбери.
А после думи, празни,
разпилени.
Очи кръвясали,
а не засмени,
устата тъжничко шепти
и звукът и отива ей толкоз на далече…
почти.
Звукът от падащи сълзи върху стъклото
пронизва твоето сърце
и болката става все по-голяма,
докато всичко не умре.
надеждата, последна, свята,
едва блещука, разбери.
Душата ти в затвора леден
не намира изход… разбери.
Намираш чук -
ей на ти изход… защо не почваш, я кажи?
Оковите са веч свалени -
давай, удар нанеси!
Душата, в лед скована, не помръдва -
хей, времето минава, разбери!
Но, тя стои и само гледа…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Всички права запазени
