Нашият затвор - ДУШАТА!
стоя в стаята позната
На вънка облаци от дим и прах...
В душата пусто, като в храм
Само сенки се прокрадват, тук и там.
метален въздух, безброй стени
И бледи призраци, от нищото родени
Прокрадват се в душата разрушена.
И всичко мачка тъпче и разсипва,
И ада спира да следи,
И толкоз болка се изсипва,
Че нищо не остава, разбери.
А после думи, празни,
разпилени.
Очи кръвясали,
а не засмени,
устата тъжничко шепти
и звукът и отива ей толкоз на далече…
почти.
Звукът от падащи сълзи върху стъклото
пронизва твоето сърце
и болката става все по-голяма,
докато всичко не умре.
надеждата, последна, свята,
едва блещука, разбери.
Душата ти в затвора леден
не намира изход… разбери.
Намираш чук -
ей на ти изход… защо не почваш, я кажи?
Оковите са веч свалени -
давай, удар нанеси!
Душата, в лед скована, не помръдва -
хей, времето минава, разбери!
Но, тя стои и само гледа…
© Илия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря че не се сърдиш. И за мен животът е много повече от това, което виждаме. Повечето не пишат коментари в този сайт когато не са впечатлени или пък вместо лош коментар мълчат... Аз реших, че е по-добре да напиша това, което мисля, но може би другите не мислят точно това, не знам. Аз съм просто читател, не и професионалист. Но ако ми позволиш един съвет: гледай по-ведро на живота и това, което пишеш ще се чете повече. Животът ни показва онова, в което вярваме. И само това, в което вярваме можем да осъществим. Усмихнеш ли се на света ще ти се усмихне и той! Успехи!
-
Права си. Но за мен животът, не е това, което виждаме, а нещо много по огромно и неразбираемо ... Пуснах това стихче тук, защото вие найстина разбирате. Би ми се щяло повечко коментари да бяхте пуснали да ми кажете, лошо ли е добро ли е, какво да променя или да продължавам така. -
Опитах се, но не можах да прочета това стихотворение - толкова тежки отрицания, чак ми става гадно. Но искам да ти кажа че, душата не е затвор, а свобода! И че в един храм никога не е пусто. Сигурно има и още такива, замисли се!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не отдавай толкова голямо занчение на спадовете и те ще станат все по-малки и незначителни... Не се затваряй в затвор.
Живота е пред теб. Усмихни му се и му покажи че си по-силен отколкото той си мисли. Имай самочувствие щом си тук значи има за какво да си тук
А иначе можеш да пишеш имаш талант не го харчи за тъга само