Ти преставяш ли си да посегнеш на дете,
в гняв, юмрук със злоба свила,
в очите му какво ще прочетеш,
в този миг, изпълнен със безсилие....
Там има страх, там има мъка,
предадени и плачещи очи,
в нищетата своя някой е посегнал,
на най-ценното в тоз живот.
Мълчи!
Светът не се нуждае от защити!
Защита търси туй дете,
на което някой е посегнал
и сърцето детско наранил.
Ти представяш ли си да посегнеш на дете...
С гняв очите си затворил...
Предател! Изрод! Нечовек!
Най-лошото в този свят безбожен!
© Диана Димитрова Все права защищены