Sep 7, 2017, 10:14 PM

Насилие

  Poetry » Civic
517 1 1

НАСИЛИЕ

 

Ти преставяш ли си да посегнеш на дете,
в гняв, юмрук със злоба свила,
в очите му какво ще прочетеш,
в този миг, изпълнен със безсилие....

 

Там има страх, там има мъка, 
предадени и плачещи очи,
в нищетата своя някой е посегнал,
на най-ценното в тоз живот.
Мълчи!

 

Светът не се нуждае от защити!
Защита търси туй дете, 
на което някой е посегнал
и сърцето детско наранил.

 

Ти представяш ли си да посегнеш на дете...
С гняв очите си затворил...
Предател! Изрод! Нечовек!
Най-лошото в този свят безбожен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...