mili_bg (Милена Христова)
95 1340
11 апр. 2006 г., 15:45

Наскърбена 

  Поэзия
717 0 5
Мълчи! И не казвай ни дума.
Ласкателни речи за мен.
Мъжът в тебе мисли за друга
духът ми е днес наскърбен.

Със мен си, а казваш на нея,
това че твой тип е била,
дори и със поглед не смея
да зърна аз тази жена.

Омраза нахлува във мене.
Признавам - разби ме сам ти.
След малко и вече ще съмне,
а мене ме още боли.

Наказваш ме, що ли, не зная.
Възхвала й пращаш пред мен,
че чувствам се пак унизена
не схвана май този момент.

© Милена Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силно и истинско!
  • Много ми хареса! Пример за мъжка "наглост"! Мили, горе главата - /6/!
  • Браво!Страхотно!Много ми харесва!МНОГО!
  • Благодаря ти Румен за забележката!Ще се радвам да се уча от теб!Поздравявам те и ти желая успех в редакторската ти дейност!Твоите съвети са ми ценни.
  • Мили, някъде пропускаш да поставяш точки.
    Цитат:
    "Наказваш ме, що ли, не зная
    възхвала й пращаш пред мен,"

    Ако прочетеш двете строфи слято(така, както е написано), нищо няма да се получи.
Предложения
: ??:??