11 апр. 2006 г., 15:45

Наскърбена

Поэзия

900 0 5

Мълчи! И не казвай ни дума.
Ласкателни речи за мен.
Мъжът в тебе мисли за друга
духът ми е днес наскърбен.

Със мен си, а казваш на нея,
това че твой тип е била,
дори и със поглед не смея
да зърна аз тази жена.

Омраза нахлува във мене.
Признавам - разби ме сам ти.
След малко и вече ще съмне,
а мене ме още боли.

Наказваш ме, що ли, не зная.
Възхвала й пращаш пред мен,
че чувствам се пак унизена
не схвана май този момент.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Alyaska (Суси)

Силно и истинско!

2006-06-26T18:27:14+03:00
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Много ми хареса! Пример за мъжка "наглост"! Мили, горе главата - /6/!

2006-04-12T05:13:09+03:00
Логична (Диана Борисова)

Браво!Страхотно!Много ми харесва!МНОГО!

2006-04-11T17:04:24+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Благодаря ти Румен за забележката!Ще се радвам да се уча от теб!Поздравявам те и ти желая успех в редакторската ти дейност!Твоите съвети са ми ценни.

2006-04-11T16:17:34+03:00
кумеца (Румен Ченков)

Мили, някъде пропускаш да поставяш точки.
Цитат:
"Наказваш ме, що ли, не зная
възхвала й пращаш пред мен,"

Ако прочетеш двете строфи слято(така, както е написано), нищо няма да се получи.

2006-04-11T15:56:30+03:00