11 abr 2006, 15:45

Наскърбена

  Poesía
899 0 5
Мълчи! И не казвай ни дума.
Ласкателни речи за мен.
Мъжът в тебе мисли за друга
духът ми е днес наскърбен.

Със мен си, а казваш на нея,
това че твой тип е била,
дори и със поглед не смея
да зърна аз тази жена.

Омраза нахлува във мене.
Признавам - разби ме сам ти.
След малко и вече ще съмне,
а мене ме още боли.

Наказваш ме, що ли, не зная.
Възхвала й пращаш пред мен,
че чувствам се пак унизена
не схвана май този момент.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно и истинско!
  • Много ми хареса! Пример за мъжка "наглост"! Мили, горе главата - /6/!
  • Браво!Страхотно!Много ми харесва!МНОГО!
  • Благодаря ти Румен за забележката!Ще се радвам да се уча от теб!Поздравявам те и ти желая успех в редакторската ти дейност!Твоите съвети са ми ценни.
  • Мили, някъде пропускаш да поставяш точки.
    Цитат:
    "Наказваш ме, що ли, не зная
    възхвала й пращаш пред мен,"

    Ако прочетеш двете строфи слято(така, както е написано), нищо няма да се получи.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...