Наследници
433
0
0
Земята ражда плод и цвят,
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час
когато младостта си тръгне,
наследникът ти със компас
бял лист, начисто ще отгърне.
Зад хоризонтът опнал нишка
в свойто време ще се устреми,
за следващ изгрев и усмивка
подгонил чудни далнини.
На всеки плод дошъл с любов
животът обрисува с четка
дъги, слънца, мъгли и дъжд
готов да е в страстта човешка.
Животът, плод след плод реди
във скута си побрал вселени.
Сред множество от светове
плодът със много обич зрее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
