Земята ражда плод и цвят,

налива соковете си богато...

не предусещаш докато си млад,

че да си жив по-ценно е от злато.

И някой ден в незнаен час

когато младостта си тръгне,

наследникът ти със компас

бял лист, начисто ще отгърне.

Зад хоризонтът опнал нишка

в свойто време ще се устреми,

за следващ изгрев и усмивка

подгонил чудни далнини.

На всеки плод дошъл с любов

животът обрисува с четка

дъги, слънца, мъгли и дъжд

готов да е в страстта човешка.

Животът, плод след плод реди

във скута си побрал вселени.

Сред множество от светове

плодът със много обич зрее.