Наследници
432
0
0
Земята ражда плод и цвят,
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час
когато младостта си тръгне,
наследникът ти със компас
бял лист, начисто ще отгърне.
Зад хоризонтът опнал нишка
в свойто време ще се устреми,
за следващ изгрев и усмивка
подгонил чудни далнини.
На всеки плод дошъл с любов
животът обрисува с четка
дъги, слънца, мъгли и дъжд
готов да е в страстта човешка.
Животът, плод след плод реди
във скута си побрал вселени.
Сред множество от светове
плодът със много обич зрее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
