Лютиче
336 результатов
Живот благословен, съкровище за всички,
със нещичко дарен... създаваш ни различни.
В светлия си бяг и прекомерната си строгост
растем във рутина, до последното ни сбогом.
С лъжите все се борим и странни правила, ...
  88 
Не ме съди за земните ми грешки,
животът знае цялата им тайна.
Не се получи по библейски,
но и не е... в рамка случайна.
Снегът, знаеш кога се топи… ...
  61 
Ще изтече много вода,
ще се завъртят милиони звезди
в лоното на отминало във вечността
ще изчезнат истини, ще се покрият следи.
От водната пара ще се роди силен дъжд ...
  69 
Познайници стари сме... с теб самота.
Приятелство дълготрайно ни свърза.
Виновни няма в тази досадна игра
и двете тъчем нишката тънка.
Сред въздишка на стая във мрачина, ...
  66 
Ще дойде ден... ще бъда спомен,
спрял в черно белия албум,
застинал звук от сън отронен
и сив контур в нечий ум.
Ще дойде ден... в ранно утро, ...
  120 
Аз пак те срещнах... този път дойде в съня ми...
примламна въгленчето с чудни цветове,
пресекоха се пътищата неми
довели вихри от далечни светове.
Обичах те... но някъде съвсем далечно ...
  95 
Ето ни в първите дни от годината!
Календарът е пълен с дати...
пъчи се някак с помпозност
не усетил, че всичките са крилати.
А Копнежът между листите скрит, ...
  104 
Тази година вече реших...
ще напиша писмо вместо стих,
ей така, да се разберем по човешки
до Снежанка, та да откликне по женски.
За послушна по-по-най от мене няма, ...
  193 
Циганка дребна ме спря на паважа,
ръката ми хвана и занарежда с тих глас:
"Чакай како, ей тук ша ти кажа, за всичкото де иде
и магията дет са ти сторили близо до вас!"
Погледнах я с насмешка и ѝ рекох: ...
  109 
Същинска снежна пеперуда
кръжи в небесния си танц,
родена там... далеч от юга
със своя хубост в скрежен гланц.
Палува с,своите сестрици, ...
  149 
Душо моя,
в тревожности скрита
от късна доба...през изгрева благ,
опозна ли собствената си сила...
разпозна ли приятел, ...
  108 
Вчера навести ме внезапно ... Щастието,
от всеки търсено и желано.
Облечено като чаровната есен,
с топли, червеникави, нежни коси...
с аромат на капещи лѝсти и дъждовни мъгли. ...
  117 
Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя. ...
  101 
Безпокойството не спасява от наболели проблеми,
но ни изправя пред още по-сложни дилеми.
Туширано правилно с добро настроение
изживяно да бъде с благодарно хваление.
Отредено е, знаем, на много нива... ...
  142 
Всеки ден е репетиция... все по-непозната.
Този изпитен маратон, е тест за духа и сетивата.
На края на една нелека година, много от нас са изгубени.
Други гонят следата с информации луди:
" Всичко ще ви отнемат, даже собствените ви мисли! ...
  120 
В огнището бумтят дърва
а чайникът припява сладко,
сред тази нежна препирня
разпускам мислите за кратко.
Навън е снежна белота… ...
  154 
Чудна нощ... целувка, шепот
връщат ме далеч назад.
Пак дете съм, но през ехо
в стара къща, малък град.
Сенки по стените лазят. ...
  164  10 
Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...
  162 
Някой знае ли го, къде се намира?
Подскача в главите ни, трудно стопира.
Криволичи, прескача през дните ни трудни
но намира своите начини, да ни събуди.
То, е нашето желание, мъничко, крехко, ...
  141 
Зад всеки стих стои различен поет...
с личен прочит... от сърцето му взет.
Той често въздиша с нежност и мекота,
към природа, любима, с ранима душа.
От всяко утро свежа глътка поел ...
  126 
Къде сте възрасти мои...
лудешки препуснали по младия път,
парапети прескочили и коловози опасни
днес тихо въздишате в стави и плът.
Къде ви застигна суровата хватка ...
  172 
Ще стана вятър невидим,
за да докосвам страните ти нежно
или бриз лек шумолящ в утринта ти
галещ косите небрежно.
Ще бъда звездите в небето, ...
  165 
Ти си такъв ... какъвто си,
понякога дързък и гневен...
несигурен в своя крехък уют
станал си... непотребен.
Добре, че са мислите... за нещата ...
  196 
Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето. ...
  140 
Не ме сравнявай с нищо,
аз не съм предмет...
нито ценна антика от
витрината взет,
не съм тук заради някой ...
  154 
Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...
  149 
Нашето време, днешното...
суетно е, грозно, лудешко е...
неистово борим го, мразим го
реално... далеч от себе си пазим го.
То непонятно притиска ни в ъгли ...
  192 
Топи се август...подобно шоколадова мелба,
а тоникът чувствен с удължена нотка трепти
В чашата му гореща от изгрев до залез
тънее късчето време упоено от летни треви.
Вкусващ... просторът разгъва есенни щрихи ...
  263 
Аз съм жена и може би е тежко
да ме приемеш в същинския ми вид,
природата създала ме е безпогрешно
с красиви форми и с нежен лик.
Тая в себе си незнайни сили ...
  207 
Между лятото и есента,
сред папурите на селската река
и сред пърхащи крила на водните коне
есента сънува... своите плодове...
С нотките на пъстроцветен блян ...
  211 
Истина древна, дреме на рафта
прашна и застаряла сумти…
скрита зад пожълтели анали
протяга се, но търпеливо мълчи.
Наблюдателна, пряма и дръзка ...
  266 
Няма мерна единица за любов
да претеглиш на сърдечния кантар...
щом душата и духът в теб се въплътят
си искрицата запалила пожар.
В петолиния на чувствата съдбовни ...
  170 
Ела в съня ми с мечтата...
Изтрий всички сълзи!
Премахни ми тъгата...
Люби с порива, не жали!
Избрах те в тишината ...
  205 
Здравей!
Знаеш ли... защо си тук?
Кое е правилно и грешно...
и дълъг ли е твоят Път
в пътешествието ти успешно... ...
  276 
През зимните пролети и летните есени
когато сезоните сплитат чувства и пръсти,
разглеждаме весели, подреждаме с трепети,
невъзможни възможности на сложности пъстри.
И цялото щуране в щурчови скокове, ...
  205 
За жабите е трудно да познаят,
че блатото не би целият им свят.
За рибата... да си представи,
че океанът със сушата е слят.
За човекът спящ тъй непробудно ...
  258 
Това което най-силно копнея е
да те имам до мен всеки ден...
в дните ти с живот да се слея
като нота в написан рефрен.
В потайните мигове нощни ...
  237 
Здрависваме минаващото време,
отхапали комата му с различен плам.
Подправките му люти дъвче наш,то племе...
преглътнало неволите до грам.
Дали от вихрите и тръните забити ...
  164 
Настъпило е време епохално
на тренинг и сложни разчети...
навлезли неуверено, малко по малко,
във фазата... провиждащи и слепи.
Мерят се сили... авторитарно... ...
  248 
Потребността, един човек да пише,
не е за да се чете, а за да диша...
Пишейки, се моли и анализира…
стени руши, с душа перифразира.
Изчиства си ума, разсейва страховете. ...
  235 
Предложения
: ??:??