7 июн. 2014 г., 22:56
Наследство
Не сме от сой. Не сме от потекло.
Незнайни като своите деди,
вървим срещу житейското русло,
без даже да оставяме следи.
Далече от удобства и уют
и чужди на интриги и сплетни,
такива като нас прегарят в труд
и падат като снопи в жарки дни.
Наследството си носим в паметта.
И колкото и тежко да е то,
не сменяме за нищо на света
заквасата на своето тесто.
Това сме всъщност ние – свобода
и робство в нас самите. Меч и кръст.
Прозрачни като изворна вода.
И най-обикновени – като пръст.
© Чавдар Тепешанов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Мисля, че дойде време за едно мое откровение, пред аудиторията на „Откровения”. Ще се опитам с малко думи да обясня защо съм толкова лаконичен и дори на моменти и безмълвен в коментариите и отговорите си към всички вас, които в една или друга степен изразихте мислите и чувствата си към моите творби.
Нямаше и да знам, че съществува такова виртуално пространство като „Откровения”. Възможно е да съм един от малкото образовани българи, които не са докосвали с пръст още компютър.
Тук съм, сред вас, по настояване на дъщеря ми - Боряна. Не умея да общувам с хората с технически средства, въпреки че на живо съм твърде общителен и дори забавен събеседник. Дъщеря ми може да го потвърди.
И малкото реплики, обяснения и т.н. които сте чели от мен в „Откровения” са пращани чрез компютъра до вас, от дъщеря ми и съпругата ми. Иначе аз съм ги написвал с химикалка върху лист.
Така пиша и стиховете си с химикалка или молив върху лист или ако се случи – върху цигарена кутия и трамваен билет. И то след като съм завършил стихотворението си на ум – в главата си. После жена ми ги печата на компютъра.
Такъв съм си – чешит и то голям.
Не обичам да променям начина си на живот, колкото и вътрешно да приветствам техническите революции.
И досега ми се чудят близките ми защо се редя на опашка за пенсията си, защо не ползвам банкомати и т.н.
Не се гордея с това, което споделям с вас. Съзнавам, че с този мой консервативен характер, вероятно губя възможности за по-плътен и по-полезен за самия мен контакт с пишещите и четящи хора, но това е положението.
Трудно навлизат в съзнанието ми препускащите новости в нашия живот.
Съжалявам за това и в същото време ви се извинявам. Тази е единствената причина, поради която не съм в състояние адекватно да комуникирам с вас.
Ще го правя чрез стиховете си, до момента, в който и те ще свършат. Аз съм от поетите които пишат твърде рядко. Имал съм периоди, когато повече от 10 години не съм написвал нито един куплет...
Но, здраве да е.
Благодаря на всички, които прочетохте до тук моите творби и си направихте труда да ми напишете трогателни и ласкави признания и суперлативи.
Ч.Т. -
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздравления за Боряна!!! Сега разбирам защо е с толкова готино чувство за хумор и е такава сладура (макар да се досещах, де
Не мисля, че коментарите са причина за каквото и да е... по-скоро мисля, че има налагане на една псевдопоезия (според мен псевдо)и насочване на аудиторията в погрешна посока... с много фойерверки и спекулации...
Аз лично се радвам на присъствието ти в сайта!
Това е сайт за лично творчество, а не за промиване на мозъци и пращане в трета глуха... Повечето от хората тук споделят душата си... а принципно такива хора са много лесни за обработка и насочване към кич...
Радвам се, че в сайта Е още един стойностен творец в твое лице!!!
Благодаря ти!!!