И какво, ако морето е раздрано...
И какво, ако вълни кълнат...
Нека чупят гребените си вдълбано
нека пенесто в небето да свистят...
На скалите съм разголила гръдта си,
там сърцето ми все още топло спи.
Посоли го със водите си, Нептуне,
че от раните ми дълго ще кърви.
© Искра Радева Николова Все права защищены