Настроение

20 июн. 2007 г., 23:49

Поэзия

603 0 3

До мен ли си?

Не спирам сълзите ти,

усмивката ти ме дразни,

избягвам очите ти,

защото мойте са празни…

До мен ли си?

Ще изтрия света

- тебешир върху черно

и лъжливи неща

ще поискам наверно…

До мен ли си?

Всяка глупост е мисъл

и понякога дума,

и върти се, върти се, върти се

като края на скъсана струна.

До мен ли си?

Ще преглътна звука

на двусрична присъда,

даже “не”, даже “да” - все е път,

между двете не мога да бъда.

До мен ли си?