Настроение
До мен ли си?
Не спирам сълзите ти,
усмивката ти ме дразни,
избягвам очите ти,
защото мойте са празни…
До мен ли си?
Ще изтрия света
- тебешир върху черно
и лъжливи неща
ще поискам наверно…
До мен ли си?
Всяка глупост е мисъл
и понякога дума,
и върти се, върти се, върти се
като края на скъсана струна.
До мен ли си?
Ще преглътна звука
на двусрична присъда,
даже “не”, даже “да” - все е път,
между двете не мога да бъда.
До мен ли си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
