Събирам луната във двете си шепи
и правя си малка вселена,
две щипки див вятър, блуждаещи слепи,
вълнá от прибоя, солена.
Добавям и радост, безгрижие, младост,
омраза забравям да сложа.
Забравям за злоба, за алчност, ненавист,
забравям защо се тревожа.
И тръгвам по пътя, поемам нататък,
събирам цветя от усмивки,
но шепите малки са, пътят е кратък,
рисува по дланите кривки. ...