18 мар. 2010 г., 21:06
Пролет е! Някога, помня,
прозорци се къпеха в цветя.
Вечер, над веселите балкони,
изгряваха безбройни слънца.
Спеше спокойно градът,
върхушката се радваха на блага.
Малки радости търсехме в живота,
големите пазеха за партийни чеда.
Днес отново виждам прозорци,
все по-често със слепи мръсни лица.
Под тях вечер бедняците спят,
партийни мутанти родиха деца. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация