18.03.2010 г., 21:06

Настроение (Пролет е...)

801 0 0

 

 

Пролет е! Някога, помня,

прозорци се къпеха в цветя.

Вечер, над веселите балкони,

изгряваха безбройни слънца.

 

Спеше спокойно градът,

върхушката се радваха на блага.  

Малки радости търсехме в живота,

големите пазеха за партийни чеда.

 

Днес отново виждам прозорци,

все по-често със слепи мръсни лица.

Под тях вечер бедняците спят,

партийни мутанти родиха деца.

 

Пролет е.

Зад облак сянката на Марсо 

в душите наши се вглежда.

От счупен прозорец наднича

безработен Продавач на надежда...  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...