Пролет е! Някога, помня,
прозорци се къпеха в цветя.
Вечер, над веселите балкони,
изгряваха безбройни слънца.
Спеше спокойно градът,
върхушката се радваха на блага.
Малки радости търсехме в живота,
големите пазеха за партийни чеда.
Днес отново виждам прозорци,
все по-често със слепи мръсни лица.
Под тях вечер бедняците спят,
партийни мутанти родиха деца.
Пролет е.
Зад облак сянката на Марсо
в душите наши се вглежда.
От счупен прозорец наднича
безработен Продавач на надежда...
© Вили Тодоров Всички права запазени