16 июл. 2009 г., 15:44

Настроения 

  Поэзия » Другая
593 0 4

 

Как да живея още не знам.

Сигурно талант за живот ще ми трябва.

 

Във душата ми цветенце ново  се ражда.

И обичта  ми  към твоите устни  подклажда.

  

                                    * * *

Една изгубена любов в сърцето ми се приюти.

По пътя тежък и суров, едва ли ще я срещнеш ти.

 

Но моята душа се влюби, загубих разума си аз.

Летете,  мили пеперуди, кръжете в шеметен захлаз!

 

Повикайте ме, ще пристигна.

И с меча  гордо ще ви пазя.

Докато имам  сили аз

да скитам  нейде по паважа.

 

Но конят ме е окуцял.

От  тежки   битки  се съвзема,

дори и в яслата не влиза!

Загубил ли е апетит?  

Изглежда,  че ми е сърдит ?

 

                                    * * *

 

В живота  красотата  си е в нас самите

и трябва да я търсим с настървение.

 

И  за да бъдем  мъничко щастливи,

дори и... любовта  си... неоткрили.

 

Дори и песента си недопели...

Дори  живота - недостатъчно... живели.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??