Настроения
Как да живея още не знам.
Сигурно талант за живот ще ми трябва.
Във душата ми цветенце ново се ражда.
И обичта ми към твоите устни подклажда.
* * *
Една изгубена любов в сърцето ми се приюти.
По пътя тежък и суров, едва ли ще я срещнеш ти.
Но моята душа се влюби, загубих разума си аз.
Летете, мили пеперуди, кръжете в шеметен захлаз!
Повикайте ме, ще пристигна.
И с меча гордо ще ви пазя.
Докато имам сили аз
да скитам нейде по паважа.
Но конят ме е окуцял.
От тежки битки се съвзема,
дори и в яслата не влиза!
Загубил ли е апетит?
Изглежда, че ми е сърдит ?
* * *
В живота красотата си е в нас самите
и трябва да я търсим с настървение.
И за да бъдем мъничко щастливи,
дори и... любовта си... неоткрили.
Дори и песента си недопели...
Дори живота - недостатъчно... живели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
