Настроения

16.07.2009 г., 15:44 ч.

Поезия » Друга

594 0 4

Как да живея още не знам.

Сигурно талант за живот ще ми трябва.

Във душата ми цветенце ново се ражда.

И обичта ми към твоите устни подклажда.

* * *

Една изгубена любов в сърцето ми се приюти.

По пътя тежък и суров, едва ли ще я срещнеш ти.

Но моята душа се влюби, загубих разума си аз.

Летете, мили пеперуди, кръжете в шеметен захлаз!

Повикайте ме, ще пристигна.

И с меча гордо ще ви пазя.

Докато имам сили аз

да скитам нейде по паважа.

Но конят ме е окуцял.

От тежки битки се съвзема,

дори и в яслата не влиза!

Загубил ли е апетит?

Изглежда, че ми е сърдит ?

* * *

В живота красотата си е в нас самите

и трябва да я търсим с настървение.

И за да бъдем мъничко щастливи,

дори и... любовта си... неоткрили.

Дори и песента си недопели...

Дори живота - недостатъчно... живели.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.