17 авг. 2014 г., 20:10

Насън

713 1 0

                                - Къде си..?

                                - Тук съм..!

                                - Но всъщност, теб те няма, нали?

                                - Не си мисли за мен - ще те боли!

                                - Но аз те искам...

                                   разтапям се, когато до теб се притискам...

                                - О, скъпа, не мога да съм вечно твой!

                                   Аз... просто един антигерой...

                                - Вечно? Какво означава това?

                                - Значи завинаги до теб да се окова.

                                - Окови? Та това е смешно.

                                   С нежността се справяш по-успешно...

                                - Съжалявам, скъпа, но в живота ми ти си накрая..!

                                - Жалко, мили мой... Щастие ти желая!

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...