Насън и наяве
В съня ти ще нахлуя като вятър,
ще те завия с лунна светлина
и като сянка в призрачен театър,
ще бдя над теб до края на нощта.
Ще милвам нежно твоето лице,
клепачите ти влюбен ще целувам,
ще те докосвам с тръпнещи ръце,
и още по-неистово ще те жадувам.
На сутринта, със първите лъчи
аз стаята безмълвно ще напусна,
но с теб ще съм във твоите мечти,
в които ти самата ме допусна…
Ще се завръщам тихо всяка нощ,
до теб ще бъда в радост и тревога,
докрай ще ти отдам любов и мощ,
защото повече без теб не мога!
Любомир Попов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
