Натъжаване
Натъжават клоните, със сняг и красота,
забравени думи осъмват в тъга и екстаз,
изографисват храм от святи чудеса,
до упоение свое, с тъжен, буквен знак.
Натъжават клоните, засрамени от разкош,
под Луната гола, в лабиринт от звезди
и затрептяват под блесналия огнен рог
до упоение свое, със челА доземи.
Натъжават клоните, с птичките по тях,
илюзия повличат в копринена зора
и с ветрените си крила, отрупани с прах,
до упоение свое, кресчендо в нощта.
Натъжават клоните, в своя сетен миг,
разтърсват ветрени целувки призори,
по устни на паднали звезди със земен лик,
до упоение свое, звездочели Луни.
забравени думи осъмват в тъга и екстаз,
изографисват храм от святи чудеса,
до упоение свое, с тъжен, буквен знак.
Натъжават клоните, засрамени от разкош,
под Луната гола, в лабиринт от звезди
и затрептяват под блесналия огнен рог
до упоение свое, със челА доземи.
Натъжават клоните, с птичките по тях,
илюзия повличат в копринена зора
и с ветрените си крила, отрупани с прах,
до упоение свое, кресчендо в нощта.
Натъжават клоните, в своя сетен миг,
разтърсват ветрени целувки призори,
по устни на паднали звезди със земен лик,
до упоение свое, звездочели Луни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
