Улични продавачи,
улични кафенета,
улични хора.
Преоценена самота
се утаява
в чашите
по масите.
Работна седмица,
работни дрехи,
работно време.
Забравени самоличности
говорят
зад новите бюра.
Гланцирани страници,
гланцирани устни,
гланцирани думи.
Промоция
на разни
стоки.
Промоция
на празни
чувства.
Навсякъде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
